Това е често подценявана патология на очната повърхност, която обаче се среща в над 30 % от населението, като повече страдат жени над 45 години, и в по-тежките си форми може да предизвика сериозен дискомфорт и дори замъгления и нарушение в качествата на зрението.

Най-честите оплаквания на пациентите със сухи очи са зачервяване на очите, чувство за чуждо тяло, сухота или „пясък“ в очите, които се проявяват през целия ден и се засилват във вечерните часове, сълзене на очите при вятър или на студено, понякога дори болезненост при мигане.

Причини за възникване

Могат да бъдат много и разнообразни, свързани както с общото състояние на организма, така и с фактори на околната среда и дори с придружаващи заболявания и прием на медикаменти.

Хормонален дисбаланс в организма, приема на някои медикаменти – като хормонални препарати, антихипертензивни средства, транквиланти, антихистаминови препарати, имат отношение към възникването на синдром на сухото око. Освен тях причина за сухота могат да бъдат- автоимунни заболявания, колагенози, синдром на Сьогрен, ревматоиден артрит, саркоидоза, амилоидоза, хипертиреоидизъм и др. Сух синдром се среща и като резултат от съвременният начин на живот в запрашена среда, климатизирани помещения, на изкуствено осветление. Това, заедно с понижената честота на мигане пред монитора води до повишено изпаряване на сълзата и появата на сухота в очите.

Сълзата има няколко важни функции:

• Доставя кислород и хранителни вещества на повърхностната прозрачна част на окото- роговицата, за да осигурява нейната прозрачност.
• Участва в пречупващата сила на очните среди и спомага за ясното зрение.
• Има имунна функция като предпазва очната повърхност от възпаление.

В секрецията на сълзата участват няколко жлезисти структури, разположени в клепачната конюнктива и слъзната жлеза. Всяка аномалия в позицията или възпаление на клепачите могат да доведат до нарушение на слъзния филм. Структурата на сълзата е сложна и се състои от три идеално интегрирани слоя. Нарушенията в образуването на всеки един от тях може да доведе до различен по вид синдром на сухото око.

Установено е , че в 85 % от случаите сухото око се дължи на повишено изпаряване на сълзите и в едва 15% на намалена продукция. Затова и прекомерното сълзене може да бъде белег на сухо око. Произвежда се прекалено много водниста сълза и тя не се задържа върху окото, а изтича.

За определянето на вида и степента на „синдрома на сухото око“ се използват редица специфични диагностични теста/ тест на Ширмер, изследване на време на разкъсване на слъзния филм и др./ В резултат на тези изследвания се назначава необходимото лечение със заместителна терапия- изкуствени сълзи под формата на капки и гелове, което най-често продължава дълго време , а може и цял  живот. В тежките форми на сухо око, където биват установени промени в структурата на очната повърхност и най –вече в роговицата, могат да се предприемат и интервенции за намаление оттичането на сълзата чрез запушване на слъзните точки с резорбируеми колагенови или трайни „запушалки“ .

Лечението на синдрома на сухото око е комплексно и, за да бъде ефективно, трябва да се вземат под внимание неговият вид и да се отстранят причините, които го влошават. Анатомичните аномалии на клепачите трябва да бъдат коригирани хирургично. Когато това е възможно, трябва да се обсъди промяна в системната терапия и замяна на медикаментите, влошаващи синдрома „сухо око” с други медикаменти. Пациентите с алергия, често имат по-силни оплаквания и затова трябва да бъдат консултирани с алерголог. Пациентите със сухота в очите трябва да се посъветват да не носят контактни лещи или да носят определен вид контактни лещи. Важно е също оценяването на факторите на околната среда и начина на живот на пациентите със „сухо око“.

Продължителното четене, продължителната работа с компютър, гледането на телевизия, високите и ниски температури, тютюневият дим и индустриалният пушек, запрашеност, вятър, климатичните инсталации и вентилатори, плуването във водни басейни са все фактори, които водят до нарушаване на нормалния слъзен филм, затова те трябва да се избягват.

Чрез терапевтичното поведение е необходимо да се коригира дефицитът от сълза и се стабилизира слъзният филм. Това се постига чрез използване на изкуствени сълзи като очни капки и гелове, както и като се създават условия за намаляване на оттока на слъзната течност.

Синдрома на “сухото око” е социално значим проблем поради голямата му честота на разпространение сред активно работещите хора и нарушаването на качеството на живот и труд. Проблемът „сухо око“ често бива подценяван и неглижиран, но тъй като води до сериозен дискомфорт, особено в по-тежките си форми, е важно да бъде диагностициран на време и лекуван адекватно.