Д-р Мария Джарова,

специалист по Очни болести в Очен Център Спектър,

гр. Пазарджик

От около година животът ни се промени драстично. Обществата и обществените взаимоотношения са подчинени на нови различни норми за поведение и на страх. Докато преди година много психологически проучвания показваха, че страхът от ослепяване е на първо място, дори преди страха от смъртта, в последните месеци като че ли над всичко превалира страхът от заразяване. Не толкова, защото бихме се разболели, а за да не заразим неволно любимите ни хора, които може да са по-уязвими.

Като лекар офталмолог с 10 години стаж и интереси в областта на ретината и макулата, уверено мога да твърдя, че заболявания като диабетен макулен едем и макулна дегенерация, свързана с възрастта стават все по-значими, засягат все по-голяма част от населението и могат да бъдат тежко инвалидизиращи. Това са заболявания, при които настъпва загуба на централното, форменото зрение на пациентите. Зрението, с което различаваме цветовете, което ни помага да четем. В тежките случаи болните не могат да различават лицата на хората, не могат да четат и пишат, не могат да шофират и да извършват ежедневните си задължения. Понякога тези заболявания засягат и хора в работоспособна възраст, а това може да бъде причина за депресивни състояния и да причини тежки промени в психиката на пациентите. Някои от тях сравняват качеството на живот с тежка форма на макулна дегенерация с това на хората, обездвижени след тежък инсулт.

Пациентите с дегенерация на макулата най-често са около 70-годишни, а с диабетен макулен едем са по-млади, но имат редица придружаващи заболявания. Все рискови фактори, които биха усложнили протичането на евентуална инфекция с COVID-19.

И тук идва дилемата: кое да рискуваме – зрението си или живота?

Ще ви отговоря – не е нужно да избираме.

Диабетният макулен едем и дегенерацията на макулата свързана с възрастта, са спешни състояния, контролируеми, не може да се каже изцяло лечими, по-скоро подлежат на контрол, но спешни. В повечето случаи може да се постигне подобряване на зрението, както и поддържането му за дълги години на добро ниво. Това се случва, само когато проследяването на състоянието и лечението се извършват в точния терапевтичен и диагностичен режим по преценка на лекуващия офталмолог. За да се постигне това трябва да има перфектна комуникация между лекар и пациент и отговорно отношение на пациента към  заболяването, с една дума пълно доверие. Затова по цял свят лечението на тези заболявания продължава и въпреки пандемията, терапевтичните режими се спазват, а офталмолозите преглеждат и консултират.

Често в последните 8 месеца ми се случва пациент да откаже час за преглед или дори лечение от страх да стъпи в болницата, защото, тук ще се зарази от COVID-19 и ще зарази и близките си. А как се отразява тази пауза на неговото лечение и какво ще е състоянието на ретината му и зрителната острота след прекъсване на терапията? Същото като състоянието на кръвната захар на диабетик, прекъснал за 8 месеца инсулиновата си терапия – трагично.

Налага се да започнем всичко отначало, но без дори да се надяваме , че ще постигнем нивата на зрение, които са постигани преди. Единствено нашата упоритост и отдаденост ни карат да се борим дори за една цифра от зрителната таблица подобрение, дори за един процент повече зрителна острота.

И вие бъдете отговорни, борете се с нас за зрението си, не отказвайте прегледите си, не отлагайте лечението си. Трябва да сте сигурни, че няма кой умишлено да ви зарази, че се спазват всички противоепидемични мерки. В последните месеци болниците и лекарските кабинети са по-стерилни от всякога. По-вероятно е да се заразите в магазина, отколкото в кабинета на офталмолога или в очно отделение.

Просто е: Бъдете отговорни към себе си! Доверете ни се!